Ще бъда честен: работя за пари. Трябват ми — за да живея, да измислям машини, да финансирам каузи, да разработвам продукти и да намирам най-доброто, което световната водна индустрия предлага, за да го донеса тук. Смятам, че българите заслужават точно това — не по-малко.
Но преди дни разбрах отново защо всъщност ставам сутрин. Излизах от диализен център, чиято вода поддържаме, и срещу мен вървеше човек. Едвам ходеше. Но ходеше. Жив. И осъзнах с пределна яснота: аз работя и давам всичко от себе си, за да получи този човек това, което му е необходимо. Водата в машината, която го държи между дните, минава и през нашите ръце.
Затова не се занимавам с въпросите кой колко печели и накъде вървят системите. Това не е моя работа. Моята работа е по-проста и по-тежка: има хора, които имат нужда от нас — и ние сме готови да отговорим. Това се нарича служба, и я разбирам буквално.
Казвам „ние", защото не съм сам. Зад всяка инсталация стои екип — хора, които подготвят, монтират, поддържат, вдигат телефона, когато нещо не е наред. Аз нося името и отговорността, но работата е обща — и точно затова тя не спира, когато аз не мога да бъда там.
Служим по един и същ начин на всички, защото проблемът е един и същ. При нас идват хора с истински проблем, и този проблем е водата. А водата не е услуга — тя е животът. В къщата на сондаж, във фабриката, в лабораторията, в хотела, в диализното отделение — стандартът е един, без йерархия по това кой колко плаща.
Има и още нещо, което искам да се знае: работата и отговорността ни не свършват с продажбата или със затворената сделка. Всъщност те започват точно тогава. Животът на една система е път — и по този път ние вървим заедно с клиентите си. Така си изкарваме хляба — и така смятаме да продължим.
инж. Павел Николов
основател, Пюър Системс