Водороднят показател характеризира концентрацията на свободни йони на водород във водата. За удобство е въведен специален показател, наречен pH, представляващ десетичен логаритъм от концентрацията на водородните йони, взет със знак минус, т.е. pH = - log[H+].
По-просто казано, величината pH определя количественото съотношение във водата на Н+ и ОН– йони, образуващи се при дисоциацията на водата. Ако във водата има понижено съдържание на свободните йони на водорода (рН>7) в сравнение с ОН– йоните, то такава вода има алкална реакция, а при повишено съдържание на H+ йоните (рН<7) - киселинна. В идеално чистата дестилирана вода тези йони са уравновесени. В този случай водата е неутрална и рН=7. При разтварянето във водата на различни химични вещества този баланс може да бъде нарушен, което води до промяна в нивото на pH.
Много често показателят pH е неправилно разбиран като киселинност или алкалност на водата. Важно е да се разбира разликата между тях. Основното е в това, че pH е показател за интензивността, а не за количественото съдържание. Тоест pH отразява степента на киселинност или алкалност на средата, докато в същото време киселинността и алкалността характеризират количественото съдържание на вешества във водата, които са способни да неутрализират съответно основите или киселините. Като аналогичен пример би могъл да послужи примерът с температурата на водата, която характеризира степента на нагрятост на веществото, но не и количеството топлина. Например потапяйки ръка във водата, можем да кажем коя вода е топла или прохладна, но не бихме богли да определим количеството топлина в нея (т.е. говорейки условно, колко време ще изстива тази вода).
В зависимост от нивото на pH водите условно могат да се разделят на няколко групи:
pH е един от най-важните работни показатели за качеството на водата, които в голяма степен определят характера на химичните и биологичните процеси, протичащи във водата. В зависимост от нивото на pH може да се променя скоростта на протичане на химичните реакции, степента на корозийна агресивност на водата, токсичността на замърсяващите вещества и т.н.
Контролирането на нивото на pH е особенно важно на всички стадии от обработката на водата, тъй като неговото «изместване» нагоре или надолу може съществено да повлияе на мириса, вкуса и цвета на водата, а също така и на ефективността на мероприятията по пречистване. Оптималната величина на pH варира за различните системи за пречистване на водата, в съответствие със състава на водата, характера на материалите, използвани в системата, а също и от използвания метод за обработка на водата.
Обикновенно нивото на pH се намира в граници, които непосредствено не влияят на потребителските качества на водата. Така например в речните води pH обикновенно се намира в пределите 6,5-8,5, в атмосверните води 4,6-6,1, в блатата 5,5-6,0, в морските води 7,9-8,3. По тази причина Световната Здравна Организация (World Health Organization) не предлага някаква препоръка по медицински показатели относно нивото на pH. Известно е също така, че при ниско pH водата притежава висока корозионна активност, а при високи нива (рН>11) водата придобива характерна пенливост, неприятен мирис, способност да предизвиква раздразнение при попадане в очите или върху кожата.
Ето защо за питейните и битови води за оптимални се считат нивата на pH в диапазона от 6 до 9.
