Основите за създаването на искуствени филмови мембрани са били положени от Фик през средата на XIX век, а в началото на XX век Бехголд изучава закономерностите на образуването на мембрани със зададени свойства. През 1927 г. немската фирма "Сарториус" получава първите образци на искуствени мембрани. След Втората световна война американците, използвайки немски разработки, започват производството на ацетатцелулозни и нитроцелулозни мембрани. Ефектът на задържане на електролити от тези мембрани при филтрация през тях на разтвори е първоначално описан от Ершлер и Мак-Бен, а след 20 години е подробно изследван от Шмид и Шварц, което съвпадна във времето с първите изследвания на обратната осмоза при ацетатцелулозни мембрани (Рейд, Бретън). Тогава са формулирани за първи път теоретичните основи на този феномен.
Резултатите от тези изследвания не представляват интерес за технологията поради много ниската производителност на мембраните, която е обусловена от тяхната относително голяма дебелина (> 100 мкм). Практическото значение на процеса на обратната осмоза се появява едва след като са разработени асиметричните мембрани. Историята на разработката на мембраните за обратна осмоза е подробно описана от Суранджан през 70-те години на миналия век в неговите трудове, посветени на обратната осмоза: "Reverse osmosis" и "Reverse osmosis and synthetic membranes".