В този раздел бихме искали да разкрием някои от тайните, които окръжават химията на водата, и да предоставим полезна информация за това, което може да се крие във водата и какво влияние има върху нашия организъм. Ако водата е прозрачна, няма мирис, цвят и неприятен вкус, може да създаде впечатление, че е безопасна за пиене. Но на практика това, което ежедневно наричаме вода, е воден разтвор на различни вещества, които могат да нанесат непоправими вреди на човешкото здраве. Най-голяма опасност представляват вредните микроорганизми, бактериите и вирусите. Освен тях във водопроводните тръби присъстват продукти на тяхната жизнена дейност – токсини. Хлорът не само убива вредните микроорганизми, но и встъпва в химични реакции с разтворените органични вещества, при което се образуват вредни за здравето съединения. Например, ако във водата се съдържа фенол, то при реакцията с хлор той образуват много отровни хлор-фенолни съединения. Освен това във водопроводната вода се съдържат и други органични вещества сред които най-вредни са различни пестициди, хлороформ фенол, радиоактивен Ra, Ва-226/228 и бензол. Присъствието в питейната вода на йони на тежките метали е също вредно за човешкия организъм. Те имат способността да се натрупват в организма и последиците след години могат да бъдат много тежки. Нека разгледаме някои от тях:
ЦИНК – най-малко токсичен от цялата група, той се явява важен елемент в храната на животните и растенията, но неговото предозиране води до негативни последици – в по-големи дози предизвиква повръщане, тази доза е 150 мг за възрастен човек.
КАДМИЙ – през целия ни живот в организма се натрупва примерно до 30мг от елемента – 33% в бъбреците, 14% в черния дроб, 2% в дробовете, 0.3% в панкреаса. При възникване на хронично отравяне с този метал в кръвта на болния се открива белтък, което води до образуване на камъни в бъбреците.
АЛУМИНИЙ – почти във всички водопроводни станции в качеството на коагулант широко се използва алуминиев сулфат. В случайте, когато се използват високи дози от този коагулатнт, във водата като правило се открива остатъчен алуминий в значително количество. При концентрация 0.5 мг/л мътността на водата се намира в пределни норми, но се появява неприятен тръпчив вкус. БЕРИЛИЙ – симптом на отравяне – остра пневмония , която прогресирайки влияе лошо на сърдечната дейност. Ако той се вдишва във вид на прах може да предизвика рак на дробовете. Високата концентрация на този елемент води до заболяване на костната система на човека.
КОБАЛТ – големите дози водят до промяна на съдържанието на хемоглобина в кръвта.
МАНГАН – отрицателното въздействие се изразява в поражение на централната нервна система, високата концентрация предизвиква изменение в системата за висша нервна дейност, усилва натрупването на фосфор в костите.
МЕД – големите количества водят до възникване на болеста на Вилсон.
АРСЕН – силно летлив материал, источник на неговото замърсяване са прилаганите в селското стопанство хербециди, отрови за гризачи и инсектициди. Може да причини рак на кожата и дробовете.
НИКЕЛ – в резултат на изгарянето на въглищата в атмосферата се натрупва 70 хиляди тона никел ежегодно, който има канцерогенни свойства. ОЛОВО – при доза 0.05% се появяват общотоксични ефекти.
СЕЛЕН – по-опасен от арсена.
ФЛОР – отлага се в костите, поврежда зъбния емайл, води до появата на кафяви петна по зъбите.От всички тежки метали – кадмия, оловото и живака представляват най-голяма потенциална заплаха за човека и окръжаващата го среда. И разбира се във водата присъства разтворен хлор, оставащ след хлорирането, който придава на водата неприятен мирис. Употребата на такава вода не действа в полза на здравето и дълголетието на човека, въпреки това в сравнение на останалите описани елементи неговият принос е малък.