За да се осигури надеждна работа на инсталациите за обратна осмоза се изисква да се вземат под внимание два основни фактора при производството на обратноосмотичните мембрани - пропускливостта на водата и задържането на солта. Освен това ОО-мембрана трябва да притежава необходимата здравина за работа при високи налягания, химическа устойчивост и устойчивост срещу микробиологично замърсяване.
За разлика от микрофилтрацията и ултрафилтрацията, примесите, задържани по време на процеса на обратна осмоза, имат размери на молекули, йони, киселинни остатъци, които, поради техните много малки размери, свободно преминават през всякакви ултрафилтрационни мембрани. Затова за процесите на обратната осмоза се използват по-плътни мембрани, които имат значително по-голямо хидродинамично съпротивление. Мембраните за обратна осмоза могат да се разглеждат като междинни между мембраните с отворени пори (микрофилтрационни и ултрафилтрационни) и плътните непористи мембрани (газоразделителни мембрани).
За разлика от ултрафилтрацията и микрофилтрацията, изборът на материал на мембраната за обратна осмоза директно влияе на ефективността на разделението. С другими думи, материалът, от който е направена мембраната, трябва да има висок афинитет към разтворителя (предимно към водата) и нисък афинитетност към разтворения компонент. Под афинитет се разбира висока пропускливост на разтворителя през мембраната и ниска пропускливост на разтворените съединения. Точно затова мембраните, използвани в процесите на обратна осмоза, се наричат полупропускливи. Това означава, че процесът на избор на материал за мембраната за обратна осмоза става изключително важен, тъй като свойствата на материал-разтворител определят характерните свойства (селективността) на мембраната. Тук се проявява ясно разликата между мембраните за обратна осмоза и микрофилтрационните или ултрафилтрационните мембрани, тъй като ефективността на почистването на последните се определя предимно от размера на порите на мембраната, докато изборът на материал на мембраната за обратна осмоза зависи предимно от устойчивостта му на химически реагенти или устойчивостта му към филтрираната среда.